ПРИКАЗКА ЗА ЗЕМЯТА…

Имало едно време,

в безкрайното тъмносиньо небе на Космоса, едно красиво кълбо… То било синьо като океан, зелено като гора и бяло като пухкав облак… Това кълбо, тази синьо-зелена планета си имала име – тя се казвала Земя…

Земята не била обикновено кълбо. Тя имала голямо, топло сърце и много обичала своите приятели – дърветата, реките, животните и, разбира се, децата. Всяка година тя с нетърпение очаквала своя най-специален празник: Денят на Земята. Това бил денят, в който всички си спомняли колко важна е тя…

Една сутрин, точно в Деня на Земята, Слънцето изгряло рано-рано. То било голямо, жълто и много усмихнато. Слънцето топло прегърнало Земята със своите лъчи и ѝ прошепнало: „Честит празник, мила! Днес е твоят специален ден!“

Земята се събудила и се зарадвала. Тя знаела, че нейните приятели в гората също се подготвят. Дърветата в гората започнали да се разлюляват леко. Техните зелени листа зашумели весело: „Ние, дърветата, обещаваме днес да пречистваме въздуха още по-добре за всички!“… Реките ромолели тихо и обещали да останат чисти и бистри. Птичките пеели най-красивите си песни, а малките животни, като зайчетата и елените, внимавали да не тъпчат нежните цветя. Всичко в природата било готово за празника…

Но най-вълнуващото нещо се случило в едно малко селце. Там, група деца излезли, облечени с шарени дрешки. Те не били излезли само да играят. Те носели големи ръкавици и торбички. Децата знаели, че Земята има нужда от помощ. Те започнали да събират боклуци – пластмасови бутилки, хартийки и кенчета. Те не само ги събирали, но и ги сортирали в специални, цветни кошчета за рециклиране. „Това е за ‘Пластмаса’, а това е за ‘Рециклиране’!“ – обяснявало едно момче на приятелите си. Те се смеели и си помагали, защото знаели, че чистенето може да бъде забавно…

Малко по-настрана, едно момиче с опашки и едно момче с къдрава коса стояли до малка дупка. Те внимателно поставили вътре млада, крехка фиданка. С малките си лопатки те покрили коренчетата с мека пръст. Момичето взело цветна лейка и поляло дървото. „Засаждаме дърво за бъдещето!“ – казало то. Те си представили как след време това дърво ще порасне голямо, ще дава сянка и ще помага на Земята да диша по-добре…

Земята ги наблюдавала отгоре и много се зарадвала. Тя почувствала, че не е сама и че има истински приятели. Тя видяла, че децата разбират нещо много важно: Земята е техният дом и трябва да я пазят. Не само в Деня на Земята, а всеки ден трябва да се грижат за нея.

От този ден нататък хората в малкото селце и по целия свят започнали да пазят природата повече. Те засаждали още дървета, пестели водата и се грижели за животните. А Земята продължила да се върти щастливо в космоса, заобиколена от звездите, и всяка година посрещала празника си с най-сияйната усмивка, защото тя знаела, че винаги ще има своите Пазители…

ПОУКАТА ОТ ПРИКАЗКАТА

Всеки малък жест, направен с любов и грижа, е като малко вълшебство, което прави Земята по-щастлива. Нашите действия, колкото и малки да изглеждат, имат силата да променят света. Защото Земята е сърцето на нашия общ дом и ние сме нейните пазители…

Важно е да отбелязваме Деня на Земята, но още по-важно е да възпитаваме у децата обич към природата ежедневно…

Творете заедно с децата и им разказвайте… за гората, за полята, за цветята и животните… За Земята